Христо Ботев

ХАДЖИ ДИМИТЪР


Жив е той, жив е! Там на Балкана, 
потънал в кърви, лежи и пъшка 
юнак с дълбока на гърди рана, 
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка, 
на друга сабля на две строшена; 
очи темнеят, глава се люшка, 
уста проклинат цяла вселена!


Лежи юнакът, а на небето 
слънцето спряно сърдито пече; 
жътварка пее нейде в полето, 
и кръвта още по-силно тече!


Жътва е сега... Пейте, робини, 
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, 
в таз робска земя! Ще да загине 
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!


Тоз, който падне в бой за свобода, 
той не умира него жалеят 
земя и небо, звяр и природа 
и певци песни за него пеят...


Денем му сянка пази орлица 
и вълк му кротко раната ближе; 
над него сокол, юнашка птица, 
и тя се за брат, за юнак грижи!


Настане вечер - месец изгрее, 
звезди обсипят сводът небесен; 
гора зашуми, вятър повее, - 
Балканът пее хайдушка песен!


И самодиви в бяла премена, 
чудни, прекрасни, песен поемнат, - 
тихо нагазят трева зелена 
и при юнакът дойдат та седнат.


Една му с билки раната върже, 
друга го пръсне с вода студена, 
третя го в уста целуне бърже - 
и той я гледа, - мила, зесмена!


Кажи ми, сестро, де - Караджата 
Де е и мойта вярна дружина 
Кажи ми, пък ми вземи душата, - 
аз искам, сестро, тук да загина!


И плеснат с ръце, па се прегърнат, 
и с песни хвръкнат те в небесата, - 
летят и пеят, дорде осъмнат, 
и търсят духът на Караджата...


Но съмна вече! И на Балкана 
юнакът лежи, кръвта му тече, - 
вълкът му ближе лютата рана, 
и слънцето пак пече ли - пече!


Творбата е печатана за първи път във в. Независимост, 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в Песни и стихотворения. Тук се публикува последната редакция, който се смята за нормативна.